Боли ме, когато в онази красива нощ
те видях с онзи другия, да се прегръщате!
Тогава всичко свърши за мен,
всичко беше ад в този единствен миг!

Боли ме, когато дойде смутена при мен,
за да ми поискаш прошка ненужна,
ала аз ти я дадох, любима моя,
затова, че те обичах все по-силно и по-силно!

Боли ме, когато ме лъжеш, че няма нищо!
Боли ме, когато ме караш да плача за теб,
затова, че сълзите ми ме изгарят и кървят,
затова, че те са единствената утеха, мила!

Болката в мен никога не ще бъде излекувана,
това го зная! Болката е моето голямо щастие, но защо?
Болката, която ми причини, никога не ще се излекува,
затова, защото любовта ми към теб бе наранена!

Боли ме дори сега, когато стоиш пред мен
със своите сини плачещи очи,
молещи ме за прошка една,
но не мога да и ги дам, защото съм наранен!

Сега, любима, върви надалеч при другия,
остави ме сам с чашата в ръка, за да облекча
своята голяма и тежко ранима мъка,
сбогом, обич моя! Сбогом и помни, че те обичам!