Уж само запознанство беше,
а премина в танц,
танцът във целувка,
а целувката в любов.
Исках да съм с теб до край,
но уви  съдбата зла друго си
реши и ни раздели.
Накара ме да те обикна,
да те желая, да те сънувам,
както никой друг преди.
Сега без капка съжаление,
без сърцето  ти да трепне,
без сълзи в очите, с леден
поглед изричаш думите за сбогом.
Изведнъж света ми стана прах,
а сърцето - парченца порцелан.
Боли ме много, но зная,
че виновна съм си само аз,
аз, която те обичам и дни на щастие дарих!