2 abr 2008, 20:07

Болка в душата 

  Poesía
525 0 1
 Черна врана надвиснала е над душата,
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...

За една прегръдка мечтае то,
за една целувка майчина копнее то,
но самотно е сърцето
и самотна е душата!

Като в тръни оплетено,
като в тръни бодящи
и от тях кървящи
плаче то - сърцето.

Като за стената прикована
с вериги тежки и болезнени
и с присъда несправелива
стои тя, душата...

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова хубаво стихотворение е останало непрочетено...
    Ти си мъничка...а толкова мъдра...затова те харесвам!
    с обич, Вили.
Propuestas
: ??:??