2 abr 2008, 20:07

Болка в душата

  Poesía
658 0 1
 Черна врана надвиснала е над душата,
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...

За една прегръдка мечтае то,
за една целувка майчина копнее то,
но самотно е сърцето
и самотна е душата!

Като в тръни оплетено,
като в тръни бодящи
и от тях кървящи
плаче то - сърцето.

Като за стената прикована
с вериги тежки и болезнени
и с присъда несправелива
стои тя, душата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова хубаво стихотворение е останало непрочетено...
    Ти си мъничка...а толкова мъдра...затова те харесвам!
    с обич, Вили.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...