Болка в душата
Черна врана надвиснала е над душата,
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...
За една прегръдка мечтае то,
за една целувка майчина копнее то,
но самотно е сърцето
и самотна е душата!
Като в тръни оплетено,
като в тръни бодящи
и от тях кървящи
плаче то - сърцето.
Като за стената прикована
с вериги тежки и болезнени
и с присъда несправелива
стои тя, душата...
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...
За една прегръдка мечтае то,
за една целувка майчина копнее то,
но самотно е сърцето
и самотна е душата!
Като в тръни оплетено,
като в тръни бодящи
и от тях кървящи
плаче то - сърцето.
Като за стената прикована
с вериги тежки и болезнени
и с присъда несправелива
стои тя, душата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
