Болка в душата

2.04.2008 г., 20:07 ч.

Поезия

496 0 1

Черна врана надвиснала е над душата,
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...

За една прегръдка мечтае то,
за една целувка майчина копнее то,
но самотно е сърцето
и самотна е душата!

Като в тръни оплетено,
като в тръни бодящи
и от тях кървящи
плаче то - сърцето.

Като за стената прикована
с вериги тежки и болезнени
и с присъда несправелива
стои тя, душата...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-14T20:54:12+03:00

Толкова хубаво стихотворение е останало непрочетено...
Ти си мъничка...а толкова мъдра...затова те харесвам!
с обич, Вили.