3 feb 2017, 8:42

Болката

  Poesía » Otra
650 0 0

В живота има болка – това е така,

но важно е как ще подходим към нея!

Дали ще отстъпим или ще вдигнем ръка

с увереност в Бог да я преодолеем.

 

Кой болката най-добре познава

и опитал е в цялост нейния вкус?

Може би мислиш че ти?! Аз? Или ние?

А всъщност – това е Исус.

 

Как справи се Той с непосилната болка,

кога бит бе, похулен, сам, наранен? 

Дори разпнат на кръст, измъчван – не изохка,

а поиска за мъчителите си прошка смирен.

 

Така ли приемаме болката и ние –

с покорство, с доверие в Бог и търпение?

Или роптаем безспир, а душата ни вие

и не приемаме никакво успокоение?

 

За себе си знам – дори да боли,

дори да измъчва ме страх и тревога,

аз няма да спра да издигам ръце

и да прославям единствено… БОГА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Този стих е отговор на болката и страха на баща ми, на когото откриха рак на дебелото черво...
А всъщност - Бог се грижи за него във всичко, през което преминава по един чудесен начин и отваря врати навсякъде където отидем!
Всяка болка е едно изпитание... Трябва да се научим да се доверяваме на Създателя Си, че знае кое е най-добро за нас.
И да не гледаме на проблема (надолу), а на Този, Който може да го разреши (нагоре)!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...