3.02.2017 г., 8:42

Болката

651 0 0

В живота има болка – това е така,

но важно е как ще подходим към нея!

Дали ще отстъпим или ще вдигнем ръка

с увереност в Бог да я преодолеем.

 

Кой болката най-добре познава

и опитал е в цялост нейния вкус?

Може би мислиш че ти?! Аз? Или ние?

А всъщност – това е Исус.

 

Как справи се Той с непосилната болка,

кога бит бе, похулен, сам, наранен? 

Дори разпнат на кръст, измъчван – не изохка,

а поиска за мъчителите си прошка смирен.

 

Така ли приемаме болката и ние –

с покорство, с доверие в Бог и търпение?

Или роптаем безспир, а душата ни вие

и не приемаме никакво успокоение?

 

За себе си знам – дори да боли,

дори да измъчва ме страх и тревога,

аз няма да спра да издигам ръце

и да прославям единствено… БОГА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Този стих е отговор на болката и страха на баща ми, на когото откриха рак на дебелото черво...
А всъщност - Бог се грижи за него във всичко, през което преминава по един чудесен начин и отваря врати навсякъде където отидем!
Всяка болка е едно изпитание... Трябва да се научим да се доверяваме на Създателя Си, че знае кое е най-добро за нас.
И да не гледаме на проблема (надолу), а на Този, Който може да го разреши (нагоре)!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...