А болката минава през сърцето,
очите само я долавят -
щом от удара в лицето
сълзите тръгват и те давят.
А тая болка ти ли ми я даде,
тая мръсната, изкусната лъжкиня,
дето всичко взе ми и окраде
и лъжеше: "Спокойно ще отмина..."
И свил юмруци и навъсил вежди,
днес я плюя тая болка с кръв,
късам като прежди тез надежди
и във мъките се хвърлям пръв. ...