ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
25 sept 2011, 18:18

Болнична стая 

  Poesía » Otra
867 0 12

 

 

Живееш без страх и умора

и... събуждаш се в бялата стая,

работят наоколо хора,

а защо и къде си - не знаеш.

 

Гледаш към вътрешен двор,

на перваза не кацаха птици.

Наоколо виждат се само

от болка разширени зеници.

 

В огледало превръща се бялата стая

на думи човешки и хорски съдби.

С целувка някого сутрин разбуждат,

други пристигат угрижени за пари.

 

Болка в главата и всяко движение

заставят те бързо да затвориш очи

и тогава, като в истинска приказка,

макар без крила, над главите летиш.

 

В стаите хора непрестанно пристигат,

всичките идват с надежди честити.

После отиват си, като в живота различни,

едни в дрехи, други – покрити.

 

Последната нощ е била най-нежна,

преди да свърши - напуснал си светлината.

Пътят има край, часовникът спира,

но да се върти продължава земята.

 

Стая до стая, клетка до клетка.

В тях можеш единствено да мълчиш,

а ти се иска, като птица ранена,

криле да разпериш и отлетиш.

 

Многолика нестинарка танцува

сред жарава от мисли и рани.

Някой със Смъртта се шегува,

изгревът се ражда от... заник.

 

Пирогов, септември 2011  

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че сте го прочели и коментирали!
  • Докосващ стих!
  • Благодаря Ви, хора, за оставените коментари! За такива, като мен, това е истинска и неочаквана награда.
  • По дълъг коридор една до друга
    вървят Смъртта и крехката Надежда
    Една във тази битка ще изгуби,
    и изборът и няма да е лесен...



  • Поздравления за въздействащия стих, Вили!
  • Силен стих, предаващ настроението на мястото без остатък...Поздрав!Бъди здрав и се радвай на дните си!
  • !...........
  • Благодаря на всички, които са се отбили да го прочетат. Благодаря и много ценя всички, пожелали да оставят своето мнение! Маги, когато се прибрах в къщи все още не знаех дали ще намеря всичко написано в стаята. Може би затова изглеждат истинно. Не знаех и дали ще успея да ги подредя смислено. Едно обаждане в неделя ранния следобяд ме подтикна да го направя.
    Лили, твоето мнение, също ме прави щастлив, защото доказва, че понякога успявам със стиховете си да покажа животът такъв, какъвто е. А той не е лош или добър, а само пълен с незабележими на пръв поглед подробности, които се опитвам да забелязвам. Иначе преди 10 години всяка седмица от стаята ни в Пирогов изкарваха по един покрит на носилка. А ние не знаехме кой ще бъде следващият. Обикновено това бе онзи, който се предаваше, който не желаеше да се бори като мъж, като човек. Лека им пръст! Лили, пожелавам ти да се пребориш с това, което се е случило и отново да се чувстваш като волна птица!
  • Тази "болнична стая" ми е безкрайно позната...
    "Стая до стая, клетка до клетка."
    В една от "клетките" на Пирогов прекарах много дни и нощи...
    А след това...
    В болничните стаи преживявам повече от
    времето си през последните години и само за
    миг имам щастието да "излетя от клетката", за да
    се върна отново задълго в нея...Съдба!
    Докосват откровенията ти, Вили.
    Разгледах твоята страница, харесах творбите ти.
    Ще идвам отново всеки път,когато имам възможност,
    с удоволствие.
    Бъди силен! Ще зараснат раните и отново ще летиш!
    А дотогава...срещай болката със стих и вяра,
    че ще се справиш с нея, защото си силен!
    Поздрав и прегръдка, сърдечно!


  • Тъжно, но прекрасно в стих Вили!
  • истинно...
    натъжи ме, Вили...
  • !
Propuestas
: ??:??