Болнична стая
Живееш без страх и умора
и... събуждаш се в бялата стая,
работят наоколо хора,
а защо и къде си - не знаеш.
Гледаш към вътрешен двор,
на перваза не кацаха птици.
Наоколо виждат се само
от болка разширени зеници.
В огледало превръща се бялата стая
на думи човешки и хорски съдби.
С целувка някого сутрин разбуждат,
други пристигат угрижени за пари.
Болка в главата и всяко движение
заставят те бързо да затвориш очи
и тогава, като в истинска приказка,
макар без крила, над главите летиш.
В стаите хора непрестанно пристигат,
всичките идват с надежди честити.
После отиват си, като в живота различни,
едни в дрехи, други – покрити.
Последната нощ е била най-нежна,
преди да свърши - напуснал си светлината.
Пътят има край, часовникът спира,
но да се върти продължава земята.
Стая до стая, клетка до клетка.
В тях можеш единствено да мълчиш,
а ти се иска, като птица ранена,
криле да разпериш и отлетиш.
Многолика нестинарка танцува
сред жарава от мисли и рани.
Някой със Смъртта се шегува,
изгревът се ражда от... заник.
Пирогов, септември 2011
© Вили Тодоров All rights reserved.
