23 ago 2008, 8:21

Болно сърце

  Poesía
746 0 1
 

Болно е сърцето

Лежи и стене

А тъжно е небето

И реве над мене

 

Болест го обгръща

Омраза зла

Тя вече го прегръща

И боде го със игла

 

То се гърчи и реве

Умира бавно

Не желае да се предаде

И кръвта му да излезе плавно

 

Злоба го обвива

С кървава покривка

А смъртта го завива

С траурна завивка

 

Небето гърми и трещи

И пуска капки горчиви

Сърцето продължава да крещи

Сляпо за небесните очи сълзливи

 

Разкажи ми сега небе

Как завършва войната

Ще се радва ли това сърце

Отново на мирът и тишината

 

Безсилен съм войната да спра

И да извоювам мир за душата своя

Но след години когато до него ръка допра

Дано да почувствам тишината на покоя

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таник Танев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...