Aug 23, 2008, 8:21 AM

Болно сърце

  Poetry
743 0 1
 

Болно е сърцето

Лежи и стене

А тъжно е небето

И реве над мене

 

Болест го обгръща

Омраза зла

Тя вече го прегръща

И боде го със игла

 

То се гърчи и реве

Умира бавно

Не желае да се предаде

И кръвта му да излезе плавно

 

Злоба го обвива

С кървава покривка

А смъртта го завива

С траурна завивка

 

Небето гърми и трещи

И пуска капки горчиви

Сърцето продължава да крещи

Сляпо за небесните очи сълзливи

 

Разкажи ми сега небе

Как завършва войната

Ще се радва ли това сърце

Отново на мирът и тишината

 

Безсилен съм войната да спра

И да извоювам мир за душата своя

Но след години когато до него ръка допра

Дано да почувствам тишината на покоя

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таник Танев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...