Болно е сърцето
Лежи и стене
А тъжно е небето
И реве над мене
Болест го обгръща
Омраза зла
Тя вече го прегръща
И боде го със игла
То се гърчи и реве
Умира бавно
Не желае да се предаде
И кръвта му да излезе плавно
Злоба го обвива
С кървава покривка
А смъртта го завива
С траурна завивка
Небето гърми и трещи
И пуска капки горчиви
Сърцето продължава да крещи
Сляпо за небесните очи сълзливи
Разкажи ми сега небе
Как завършва войната
Ще се радва ли това сърце
Отново на мирът и тишината
Безсилен съм войната да спра
И да извоювам мир за душата своя
Но след години когато до него ръка допра
Дано да почувствам тишината на покоя
© Таник Танев All rights reserved.
живей сега...в живия искрящ живот...няма много тишина и покой...