29 jun 2010, 20:10

Борба / Орисия

  Poesía » Civil
1.1K 0 2

1. Животът - борбена арена -

     те предизвиква на дуел.

    Оголен, неподготвен срещу него

     заставаш - правиш се на смел...

 

2. Опитваш всячески да го излъжеш,

    да го надхитриш - нямаш начин друг...

     Ситуациите умно комбинираш,

    за да не те удари в гръб...

 

3. Така каляваш воля, сили, нерви...

     Създаваш във живота нов живот...

    А утре твоят млад наследник

     борбата пак ще продължи... до гроб...

 

4. ...Това е орисията човешка -

     сега се бориш ти, а утре - той...

      И в тази тъй безкрайна въртележка

      се молиме за мъничко покой

 

5. на нашите страдалчески души, ограбени

    от алчния, коварен, гнусен свят...

    С последни сили борим се за залъка...

    Но пак си вярваме във нещо... Пак!

.......

6. И ти не спираш! С удари под пояса

    те изненадва всеки идващ ден...

    Но му отвръщаш с хитрост и умения,

    които придобиваш в тоз дуел...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Алекс! Никой не казва, че е лесно. От нас зависи дали ще приемем живота си като "орисия", с преклонена глава или ще се борим, за да сбъднем мечтите си....Както е написано и в твоята "Молитва". Хареса ми!
    Благодаря ти!
  • Животът е трудна и жестока борба...
    Хареса ми!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...