29.06.2010 г., 20:10

Борба / Орисия

1.1K 0 2

1. Животът - борбена арена -

     те предизвиква на дуел.

    Оголен, неподготвен срещу него

     заставаш - правиш се на смел...

 

2. Опитваш всячески да го излъжеш,

    да го надхитриш - нямаш начин друг...

     Ситуациите умно комбинираш,

    за да не те удари в гръб...

 

3. Така каляваш воля, сили, нерви...

     Създаваш във живота нов живот...

    А утре твоят млад наследник

     борбата пак ще продължи... до гроб...

 

4. ...Това е орисията човешка -

     сега се бориш ти, а утре - той...

      И в тази тъй безкрайна въртележка

      се молиме за мъничко покой

 

5. на нашите страдалчески души, ограбени

    от алчния, коварен, гнусен свят...

    С последни сили борим се за залъка...

    Но пак си вярваме във нещо... Пак!

.......

6. И ти не спираш! С удари под пояса

    те изненадва всеки идващ ден...

    Но му отвръщаш с хитрост и умения,

    които придобиваш в тоз дуел...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Алекс! Никой не казва, че е лесно. От нас зависи дали ще приемем живота си като "орисия", с преклонена глава или ще се борим, за да сбъднем мечтите си....Както е написано и в твоята "Молитва". Хареса ми!
    Благодаря ти!
  • Животът е трудна и жестока борба...
    Хареса ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...