23 feb 2009, 11:20

Боси следи

  Poesía » Otra
1.9K 0 27

    

 

     Боси следи

 

 

Болно е времето.

Вятърът кашля мъгли.

Стене в улуците. Вие.

Подобно на вълк.

Глух - февруари!

Стъпва със бели пети.

Плаща на зимата

минали дългове.

Старо е времето.

Пъпли едва.

Календарно.

Датите падат -

като лесна мишена.

Стрелят годините.

Дръзко. Коварно.

Право в целта!

И след миг...

е свалена!

Мъртво е времето.

Бяло... безкръвно.

Спрял е часовникът

с неми стрелки.

Няма завръщане...

Път наобратно.

 

Вятърът скрива

боси следи...

 

 

17.02.2009 г.

 

                                клип, Боси следи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • стихотворението изобщо не е слабо, по мое усмотрение

    (творчеството на един човек следва пътя и съответно - житейските настроения на автора)
  • Браво! какво друго да кажа.. Казано е преди мен
  • Класиката е такава, защото са я харесвали достатъчно дълго, та да остане. Модерното след време също става класика( Битълс?), ако струва... Ако не - сменя го изцяло друго модерно...
  • Вятърът скрива боси следи...
  • Силно въздействаща поезия!Аплодисменти, Гери!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....