Бояна

Под морените е скрита

гороломната река,

дето пени се, връхлита

при Боянски водопад.

Слиза там пътечка стръмна,

цяла в хлъзгави листа,

рядко пътник ще осъмне

по ония там места.

А водата все тъй бърза

и закача се с брега,

изпод сребърните пръски

цъфва момина сълза.

Как омайно тя ухае...

сякаш чувстваш любовта

да се влива, без да трае

във душата... И в кръвта

забучава водопада,

дето хвърлял е скали

и се губел, и пропадал...

никога не съжалил!

А било в Бояна турско,

турчин газел със крака

и жълтурчетата руси

и синчеца син с класá...

Жътва той не жънел друго,

а гяурските глави

и жените - за разтуха! -

изнасилвал и глобил

по едно детенце мъжко

с турска вяра, с турски хъс

да се учи от мъничко

да сече и бащин кръст!

Робство! - пусто да остане,

клели майките деца:

- Да не пекнеш, да не станеш

с тая хубост отсега!

Та в такова време расла

там тополчица - мома,

и веднъж вода понесла, 

турчин я видял сама.

Ала нищо: да отмине

дал ù - хапел си мустак,

скоро глутница-дружина

се събрала. "За байряк

ще развеем таз кошуля!" -

гръмнал адският им смях

и момата го дочула,

и побегнала в луд страх.

А нагоре е тъй стръмно,

че кошутите дори

и ловецът да ги гръмне,

бегът трудно им спори.

Тичала момата, с нея

тичала болярска кръв,

хапела си устни: - Смее

някой да посегне пръв!

Но заканата ù хубост

още плиснала в лице,

зверовете с вой и лудост

запротягали ръце!

И... подвела я земята,

стъпила накриво как,

та се сринала в краката

на безжалостния враг.

Ала той не бързал вече,

даже вдигнал я, а тя

на мъртвец да заприлича

в погледа му се видя.

- Ти не бързай, - той ù казал -

че те взимам за жена!

Помисли си! С мене влазяш 

ли в джамията една?!

Мрачно там е, все усойно

и стърчи една скала...

Казала му тя нестройно:

- Да помисля, аго, а?...

Поприседнала, скалата

не била по-бяла... "А-а-а!..."

вик процепил планината,

та изплашил и зверá!

- Тю, язък! - и плюли дружно

турците на оня бряг,

дето лъгал ги ненужно,

че ще вкусят похот пак.

И... заслизали по склона,

хлъзгали се по мъха...

Чехълче намерил оня,

дето мамил я. С ръка

го захвърлил сред въртопа

и примляснал: - Будала!

Няма Витоша подобна

друга Момина скала!

Дим от пяна кади гроба,

приполива го вода...

Не в един гроб хлътвал роба

до желана свобода.

Скрита под морени тежки

тътне мощната река

и пропада сред гърмежи

при Боянски водопад.

Рано, ти, напролет - виж го,

скрит в планинската снага

и от София се вижда,

но не чува се сега.