Когато в братската верига
сърца и мисли слеят се в едно,
любов и радост там извират,
променяйки света към по-добро.
Ръка протягам аз към тебе, братко,
в миг, изпълнен с покой и тишина.
Докосвайки душата ми стократно,
благодарна съм за моята съдба.
Благодарна съм за светлината,
която път проправя в света
и в миг разпръсква тъмнината
дарявайки ни мъдрост, сила, красота.
И с Божията помощ тя ни води
към нови, по-сияйни върхове.
Така, чрез своите безстрашни войни,
тя просветлява човешките ни умове.
© Валентина Недялкова Todos los derechos reservados