22 abr 2010, 15:57

Братската верига 

  Poesía » Filosófica
1373 0 0

Когато в братската верига

сърца и мисли слеят се в едно,

любов и радост там извират,

променяйки света към по-добро.

 

Ръка протягам аз към тебе, братко,

в миг, изпълнен с покой и тишина.

Докосвайки душата ми стократно,

благодарна съм за моята съдба.

 

Благодарна съм за светлината,

която път проправя в света

и в миг разпръсква тъмнината

дарявайки ни мъдрост, сила, красота.

 

И с Божията помощ тя ни води

към нови, по-сияйни върхове.

Така, чрез своите безстрашни войни,

тя просветлява човешките ни умове.

© Валентина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??