22.04.2010 г., 15:57

Братската верига

1.7K 0 0

Когато в братската верига

сърца и мисли слеят се в едно,

любов и радост там извират,

променяйки света към по-добро.

 

Ръка протягам аз към тебе, братко,

в миг, изпълнен с покой и тишина.

Докосвайки душата ми стократно,

благодарна съм за моята съдба.

 

Благодарна съм за светлината,

която път проправя в света

и в миг разпръсква тъмнината

дарявайки ни мъдрост, сила, красота.

 

И с Божията помощ тя ни води

към нови, по-сияйни върхове.

Така, чрез своите безстрашни войни,

тя просветлява човешките ни умове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...