4 jun 2009, 13:22

Брегът на самотата

816 0 0

         “Брегът на самотата”

 

 

Когато стигнах горе на скалите,

обърнах своето лице назад.

Погледнах залеза над планините -

открил бях вече своя  бряг.

 

 

Но всичко бе забулено в мъгла,

не виждах аз звездите на небето.

Не чувах нищо в тази тишина -

обърнах се отново към морето.

 

 

Видях вълните му, а те дали видяха мен?

Бе сякаш някак нереално.

Във въздуха усетих - иде буря

и идваше за мен. Навярно!

 

 

Не гледах вече аз морето.

Очите ми отново се извърнаха назад.

Не исках пак да гледам към морето...

Открил бях вече своя бряг.

 

 

Поех назад към планините,

безкрайно ми се струваше това,

скрих себе си в мъглите,

а там оставаше за мене самота!                                                                                                                                                                                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горан Русинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...