4 jun 2009, 13:22

Брегът на самотата

814 0 0

         “Брегът на самотата”

 

 

Когато стигнах горе на скалите,

обърнах своето лице назад.

Погледнах залеза над планините -

открил бях вече своя  бряг.

 

 

Но всичко бе забулено в мъгла,

не виждах аз звездите на небето.

Не чувах нищо в тази тишина -

обърнах се отново към морето.

 

 

Видях вълните му, а те дали видяха мен?

Бе сякаш някак нереално.

Във въздуха усетих - иде буря

и идваше за мен. Навярно!

 

 

Не гледах вече аз морето.

Очите ми отново се извърнаха назад.

Не исках пак да гледам към морето...

Открил бях вече своя бряг.

 

 

Поех назад към планините,

безкрайно ми се струваше това,

скрих себе си в мъглите,

а там оставаше за мене самота!                                                                                                                                                                                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горан Русинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...