4.06.2009 г., 13:22

Брегът на самотата

811 0 0

         “Брегът на самотата”

 

 

Когато стигнах горе на скалите,

обърнах своето лице назад.

Погледнах залеза над планините -

открил бях вече своя  бряг.

 

 

Но всичко бе забулено в мъгла,

не виждах аз звездите на небето.

Не чувах нищо в тази тишина -

обърнах се отново към морето.

 

 

Видях вълните му, а те дали видяха мен?

Бе сякаш някак нереално.

Във въздуха усетих - иде буря

и идваше за мен. Навярно!

 

 

Не гледах вече аз морето.

Очите ми отново се извърнаха назад.

Не исках пак да гледам към морето...

Открил бях вече своя бряг.

 

 

Поех назад към планините,

безкрайно ми се струваше това,

скрих себе си в мъглите,

а там оставаше за мене самота!                                                                                                                                                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горан Русинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...