Искам да държа ръката ти толкова здраво, че да си счупя китката.
Но едва се държа.
Преди да чуеш това, вече няма да съм тук,
И сега няма какво да се прави, освен да крещя по пияната луна.
Това не е честно!
(Не!)
Не се опитвай да обвиняваш мен.
Любовта ми към теб беше бронирана, но ти си тази, която ме застреля.
И, по дяволите, едва мога да кажа името ти,
Затова ще се опитам да го напиша, и ще напълня химикалката с кръв от мивката
Но просто не го казвай, трябва да изпееш името ми.
Престори се, че е песен, защото завинаги е твое.