26 июн. 2019 г., 02:08

Бронирана любов

590 0 0

Искам да държа ръката ти толкова здраво, че да си счупя китката.
Но едва се държа.

 

Преди да чуеш това, вече няма да съм тук,
И сега няма какво да се прави, освен да крещя по пияната луна.

Това не е честно!
(Не!)


Не се опитвай да обвиняваш мен.
Любовта ми към теб беше бронирана, но ти си тази, която ме застреля.
И, по дяволите, едва мога да кажа името ти,
Затова ще се опитам да го напиша, и ще напълня химикалката с кръв от мивката
Но просто не го казвай, трябва да изпееш името ми.
Престори се, че е песен, защото завинаги е твое.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...