БРЯГ

Poesía

755 0 3

Помогни ми със нашите ръце

отново мост да построим

Ще си отиде хубавото време

и ще започне буря да трещи.

Поройните води ще ни догонят,

брега далече ли е погледни.

Не го оставяй да изчезне –

там мостът някъде стои.

Нали с ръцете си го съградихме –

от мътната вода да ни спаси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

dyakona (Алибаба)

Ний на двата бряга на една река стоим.

2011-02-07T16:11:03+02:00
etbarzeva (Елена Бързева)

Благодаря, Усмивчице!Много благодаря!

2006-01-06T08:57:51+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Винаги има такива моментки,в които сме залени от мътната вода...Но ако наистина сме съградили спасителен мост с любов и все още вярваме в тази любов можем да се спасим от мътните води :о) Брраво!Много хубаво стихче :о) 6+ от мен

2006-01-01T23:27:47+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0