Bсички белези отвориха се в мен
Bсички белези отвориха се в мен
И къпех се аз в светлината на пожара ти,
изчезваx - нежно, между капките на дъжд студен.
Но той угасна. И мечтите си окаяни
обесих - без да мисля, с поглед замъглен.
А и морето ни бе просто приказка.
А планината - дъжд от глухи спомени.
Тогава аз заченах болкa - истинска
и горък плач от истини сподавени.
Изгревите невъзможни в мене си останаха.
А всеки скреж е в тъмнината отразен;
горещите сълзи агонията отлагахa -
но вече всички белези отвориха се в мен.
И всяка стара рана с болка ми напомня
за слънчевите и на теб богати дни,
за онзи - стъкления пясъчен часовник,
отмерил всеки дъжд от моите очи.
© Цвет Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Tрудничко ще де е. Ноо... винаги може и по-нагоре.
-
Светът е рана, как се диша? Хайде, хайде, едно небе нагоре си
-
Така е, именно заради това пиша...
и съм тук.
Да се надяваме, че ще се развия с опитите си и някога ще сътворя нещо добро.
Благодаря на всички ви, че четете! -
Браво!
Чудесен стих, Цвети! -
Много красиво написано!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
