tsveti4ka (Цвет)
198 273
29 июн. 2010 г., 14:07

Bсички белези отвориха се в мен 

  Поэзия
646 0 5

 

Bсички белези отвориха се в мен 

 

И къпех се аз в светлината на пожара ти,

изчезваx - нежно, между капките на дъжд студен.

Но той угасна. И мечтите си окаяни

обесих - без да мисля, с поглед замъглен.

 

А и морето ни бе просто приказка.

А планината - дъжд от глухи спомени.

Тогава аз заченах болкa - истинска

и горък плач от истини сподавени.

 

Изгревите невъзможни в мене си останаха.

А всеки скреж е в тъмнината отразен;

горещите сълзи агонията отлагахa -

но вече всички белези отвориха се в мен. 

 

И всяка стара рана с болка ми напомня

за слънчевите и на теб богати дни,

за онзи - стъкления пясъчен часовник,

отмерил всеки дъжд от моите очи.

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Tрудничко ще де е. Ноо... винаги може и по-нагоре.
  • Светът е рана, как се диша? Хайде, хайде, едно небе нагоре си
  • Така е, именно заради това пиша...
    и съм тук.
    Да се надяваме, че ще се развия с опитите си и някога ще сътворя нещо добро.
    Благодаря на всички ви, че четете!
  • Браво!
    Чудесен стих, Цвети!
  • Много красиво написано!
Предложения
: ??:??