10 may 2012, 17:29

Булката на Мефистофел 

  Poesía » De amor
860 0 8

Булката на Мефистофел

 

 

 

 

Ако ти дам сърцето си, едничкото,

туптящо и кървящо вътре в мене,

дали ме би низвергнал ти пред всички,

душата ми поискал би да вземеш?

 

И ако в ден дъждовен, ветровити,

аз чувствата си нежни ти призная,

дарил ли би ми билки лековити

да мога да се слея със безкрая?

 

Аз всичко свое дала бих, Рогати,

поне за миг утеха да открия.

Що значат лаври, слава, чисто злато?

В сърцето ми вилнее зла стихия.

 

Да спра да чувствам, зная, че не мога,

тъй както спрял не би за миг света.

На колене съм падала пред Бога,

но отговор намерих у смъртта...

 

Сега съм тук. Дойдох. Това е краят.

Трепереща, разстилам плащеница,

в огньовете на Ада да позная

на демон що е да си годеница...

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще прочета, благодаря за препоръката
  • Чела ли си "Майстора и Маргарита"?
    Препоръчвам.
  • Ивон, Виолета, Елина - прегръдки от мен! Благодаря, че отделихте време да коментирате!
  • Поздравления, Яна!

  • Хареса ми. Стихия, баладичност- по- различно предадена една вечна тема. Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • Хареса ми!
  • Елена, Лиляна - благодаря ви!
  • !
Propuestas
: ??:??