Булката на Мефистофел
Булката на Мефистофел
Ако ти дам сърцето си, едничкото,
туптящо и кървящо вътре в мене,
дали ме би низвергнал ти пред всички,
душата ми поискал би да вземеш?
И ако в ден дъждовен, ветровити,
аз чувствата си нежни ти призная,
дарил ли би ми билки лековити
да мога да се слея със безкрая?
Аз всичко свое дала бих, Рогати,
поне за миг утеха да открия.
Що значат лаври, слава, чисто злато?
В сърцето ми вилнее зла стихия.
Да спра да чувствам, зная, че не мога,
тъй както спрял не би за миг света.
На колене съм падала пред Бога,
но отговор намерих у смъртта...
Сега съм тук. Дойдох. Това е краят.
Трепереща, разстилам плащеница,
в огньовете на Ада да позная
на демон що е да си годеница...
© Яна All rights reserved.
