20 sept 2009, 0:39

Бумеранг

  Poesía
743 0 6

 

 

Бумеранг

 

Създадохме объркани деца

с промити мозъци с халтура.

На родители ли вярват те сега,

или на просвета и култура.

 

От егоизъм да печелим суета,

времето не стигна да говорим.

И се лутат в свойта самота,

вече не желаят и да спорим.

 

Какво от нас ли ще научат,

бъдещето близко ще покаже.

Проклятията им ще се случат,

като бумеранг ще ни накажат.

 

Възпитахме ги, че са слаби,

да избягват сблъсъци и битки.

И сме толкоз смешни, даже жалки,

като шепнем: ”Господи, пази ги!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...