Sep 20, 2009, 12:39 AM

Бумеранг

  Poetry
739 0 6

 

 

Бумеранг

 

Създадохме объркани деца

с промити мозъци с халтура.

На родители ли вярват те сега,

или на просвета и култура.

 

От егоизъм да печелим суета,

времето не стигна да говорим.

И се лутат в свойта самота,

вече не желаят и да спорим.

 

Какво от нас ли ще научат,

бъдещето близко ще покаже.

Проклятията им ще се случат,

като бумеранг ще ни накажат.

 

Възпитахме ги, че са слаби,

да избягват сблъсъци и битки.

И сме толкоз смешни, даже жалки,

като шепнем: ”Господи, пази ги!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...