(за Красотата, Суетата.... И за Мъдростта и Силата на Времето)

Вървя си в летния ден.

А слънцето гони лъчи във косите ми.

Кокетка съм - оглеждам се във витрините.

Ах, хубавица съм!

Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела. 

Като кукла съм! 

Бяла кожа. Гърди-гълъбици.

Сладки, червени - устните ми,

Млада съм. Бисерна  е усмивката ми.

Ах, царствена съм...

По тротоара, за малко 

да се препъна в старица. Грохнала

Сбръчкана и увяхнала. Изморени очи.

Като проскубана  птица.

Редки бели коси. И прегърбена.

Стискаше мръсна, празна паница.

Суха и сива. Не точно безлична, 

малко бе плашеща. Скитница с остри очи.

Изгориха ме сякаш, 

с поглед  на велика пророчица...

Злокобна бе някак си. Като лошо знамение. 

И като гарван на жица.

Тя - изпосталяла, съсухрена  от годините.

Tъжна. Досущ  мъченица.

Аз - красавица, дъхава роза. Блестяща.

Изящна. Достолепна кралица.

С походка гъвкава, отмнавах... 

Пуснах левче в мръсната й паница. 

Поглед благ. Усмивка. В доброта засия.
 
Наподоби ми Светица! 

Прошепна ми с тих глас. Мистичен.

Като древна свещенна жрица. 

"И аз бях някога, като теб. Суетна.

Горделива - също Императрица.

Млада. Сияйна. Надменна.

Като звездите - недостижима красавица.

Но всяка река, тече към Океана си - Времето.

Там тя  е просто, малка водица.

Бурята, лодки с опънати платна, не жали!

За нея са те, само тресчици.

Бумеранга на Времето,

поваля всички по пътя ни! Не прощава.

От себе си, заслепените - най-слепи са!

Не виждат, когато той се завръща!

Ударите ще усетят! С годините,

силата им се удвоява!

Преобръща съдбите на хората! 

Белези грозни, оставя на всеки - Живота ни.

Пари и Слава? Младост и Красота?

До Време са! Той ги поглъща!

Той е Поуката. И Урока ни. 

БУМЕРАНГА НА ВРЕМЕТО! "


............................................................

Това изрече тя. А после приведена.

Явно, от бремето на годините...

Отмина накуцвайки, а аз "хубавицата"...

Замислена над урока й. Вече не толкова весела.

Плахо погледнах пак - към витрините.

Без кокетсто, без грам суета. И тогава... 

Кой знае защо?!  Но! Видях ясно само една...

Обикновена, млада жена.

by Antonina