Вървя си в летния ден.
А слънцето гони лъчи във косите ми.
Кокетка съм - оглеждам се във витрините.
Ах, хубавица съм!
Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела.
Като кукла съм!
Бяла кожа. Гърди-гълъбици.
Сладки, червени - устните ми,
Млада съм. Бисерна е усмивката ми.
Ах, царствена съм...
По тротоара, за малко
да се препъна в старица. Грохнала
Сбръчкана и увяхнала. Изморени очи.
Като проскубана птица.
Редки бели коси. И прегърбена.
Стискаше мръсна, празна паница.
Суха и сива. Не точно безлична,
малко бе плашеща. Скитница с остри очи.
Изгориха ме сякаш,
с поглед на велика пророчица...
Злокобна бе някак си. Като лошо знамение.
И като гарван на жица.
Тя - изпосталяла, съсухрена от годините.
Tъжна. Досущ мъченица.
Аз - красавица, дъхава роза. Блестяща.
Изящна. Достолепна кралица.
С походка гъвкава, отмнавах...
Пуснах левче в мръсната й паница.
Поглед благ. Усмивка. В доброта засия.
Наподоби ми Светица!
Прошепна ми с тих глас. Мистичен.
Като древна свещенна жрица.
"И аз бях някога, като теб. Суетна.
Горделива - също Императрица.
Млада. Сияйна. Надменна.
Като звездите - недостижима красавица.
Но всяка река, тече към Океана си - Времето.
Там тя е просто, малка водица.
Бурята, лодки с опънати платна, не жали!
За нея са те, само тресчици.
Бумеранга на Времето,
поваля всички по пътя ни! Не прощава.
От себе си, заслепените - най-слепи са!
Не виждат, когато той се завръща!
Ударите ще усетят! С годините,
силата им се удвоява!
Преобръща съдбите на хората!
Белези грозни, оставя на всеки - Живота ни.
Пари и Слава? Младост и Красота?
До Време са! Той ги поглъща!
Той е Поуката. И Урока ни.
БУМЕРАНГА НА ВРЕМЕТО! "
............................................................
Това изрече тя. А после приведена.
Явно, от бремето на годините...
Отмина накуцвайки, а аз "хубавицата"...
Замислена над урока й. Вече не толкова весела.
Плахо погледнах пак - към витрините.
Без кокетсто, без грам суета. И тогава...
Кой знае защо?! Но! Видях ясно само една...
Обикновена, млада жена.
by Antonina
© Екатерина Камазовска Всички права запазени