Буря в белите градини
След ангелски шепот
в бели градини,
отново те следвам
и викам без глас.
Протягам ръка,
бленувам да тръпна
под твоята силна снага.
В падащи звезди и
гибелен огън
се сливаш с всичко встрани:
желая те, искам те,
ела при мен, забрави
всичките други жени.
Заслепена от двете очи,
в които адски огън гори,
пак протягам десница,
но теб те няма, нали?
С греховно желание
полъх на парфюма следя,
копнея за тебе,
безропотно пак след тебе вървя.
Започвам да тичам, но падам
в премала,
виждам в земята твоите следи.
Усещам дъха ти по моите
червени, горещи страни,
галиш нежно дългите черни коси.
В гръдта ми въздухът спира за миг,
крадеш го с целувка,
гориш го с очи.
Обгръщаш ме цялата -
протягам към тебе ръце,
падаш в краката ми -
коленича пред тебе
лице в лице.
Докосвам потока на твоя копнеж,
усещаш силата си и жадно
моето име зовеш.
Изпълваш ме цялата,
започва ураган,
небето се тресе,
а ти с шепи даваш плам
на моето сърце.
Разтърсен си, толкова
зашеметен,
но истински и
тялом, и духом само с мен.
Свеждаш поглед,
виждаш голата ми гръд,
докосваш я, галиш
цялата ми плът.
С влажни устни
поемам твоя жар,
а ти разтърсен падаш,
сякаш напълно пиян.
Отместваш ме назад,
притискаш ме към себе си,
грабиш жадно целувки
от топлите устни.
Вливаш се в мен,
сломен,
безмълвен,
прероден.
Взе ми всичко
и даде всичко на мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
ХАРЕСА МИ
