7 may 2006, 23:58

Бурята на Цветовете

  Poesía
772 0 3
Дневен мрак-искрящо черен
покрива ясното небе,
тътен носи дъжд пороен
във бурята се раждат цветове.
Червено - огън сред пустини
се дави в синята мъгла,
която златно слънце
превръща в бяла Светлина.
Изтъкана от зелени нишки
шуми прохладната трева,
гасне всеки миг самотен
и пак въздига се от пепелта.
В черна гама почва всичко
и така завършва то,
облаците се пречистват-
капки-сълзи, зло-добро.
Мокър свят, безумно цветен,
Луната ще те изсуши,
пороят е далеч отнесен,
сляпа нощ, сега заспи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Символизмът с Лъчите е ужасно сложен, а ти си успяла да го преплтеш доста умело, дори си достигнала красота. Поздравления, страхотно е.
  • "Червено - огън сред пустини
    се дави в синята мъгла,
    която златно слънце
    превръща в бяла Светлина."
    Харесвам цветовете!
    Хубав стих!
  • Хубав стих!Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...