7 мая 2006 г., 23:58

Бурята на Цветовете

769 0 3
Дневен мрак-искрящо черен
покрива ясното небе,
тътен носи дъжд пороен
във бурята се раждат цветове.
Червено - огън сред пустини
се дави в синята мъгла,
която златно слънце
превръща в бяла Светлина.
Изтъкана от зелени нишки
шуми прохладната трева,
гасне всеки миг самотен
и пак въздига се от пепелта.
В черна гама почва всичко
и така завършва то,
облаците се пречистват-
капки-сълзи, зло-добро.
Мокър свят, безумно цветен,
Луната ще те изсуши,
пороят е далеч отнесен,
сляпа нощ, сега заспи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Символизмът с Лъчите е ужасно сложен, а ти си успяла да го преплтеш доста умело, дори си достигнала красота. Поздравления, страхотно е.
  • "Червено - огън сред пустини
    се дави в синята мъгла,
    която златно слънце
    превръща в бяла Светлина."
    Харесвам цветовете!
    Хубав стих!
  • Хубав стих!Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...