7 мая 2006 г., 23:58

Бурята на Цветовете 

  Поэзия
595 0 3
Дневен мрак-искрящо черен
покрива ясното небе,
тътен носи дъжд пороен
във бурята се раждат цветове.
Червено - огън сред пустини
се дави в синята мъгла,
която златно слънце
превръща в бяла Светлина.
Изтъкана от зелени нишки
шуми прохладната трева,
гасне всеки миг самотен
и пак въздига се от пепелта.
В черна гама почва всичко
и така завършва то,
облаците се пречистват-
капки-сълзи, зло-добро.
Мокър свят, безумно цветен,
Луната ще те изсуши,
пороят е далеч отнесен,
сляпа нощ, сега заспи!

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Символизмът с Лъчите е ужасно сложен, а ти си успяла да го преплтеш доста умело, дори си достигнала красота. Поздравления, страхотно е.
  • "Червено - огън сред пустини
    се дави в синята мъгла,
    която златно слънце
    превръща в бяла Светлина."
    Харесвам цветовете!
    Хубав стих!
  • Хубав стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??