Бутафорен Дон Кихот
От вятърните мелници издигнах черна клада,
а с шпага бутафорна ги пробождах и им пях.
Сърцето хвърлих в огъня, докрай да се настрада,
сега съм безсърдечен и не зная що е страх.
Какво ти ежедневие! Изстрадвах всички мигове
и смелите мечтания заплащах честно, с кръв.
Сега и битието си изпълних само с взривове,
не искам утешения, че те са жалък блъф.
Горката Дулсинея завещах на Санчо Панса,
на моя Росинант издигнах паметник от кал.
Завърнах се спокойно ниско долу, при миманса, ...