Бутафорен Дон Кихот
Бутафорен Дон Кихот
От вятърните мелници издигнах черна клада,
а с шпага бутафорна ги пробождах и им пях.
Сърцето хвърлих в огъня, докрай да се настрада,
сега съм безсърдечен и не зная що е страх.
Какво ти ежедневие! Изстрадвах всички мигове
и смелите мечтания заплащах честно, с кръв.
Сега и битието си изпълних само с взривове,
не искам утешения, че те са жалък блъф.
Горката Дулсинея завещах на Санчо Панса,
на моя Росинант издигнах паметник от кал.
Завърнах се спокойно ниско долу, при миманса,
а спомените скрих си във тефтера обгорял.
.......
Сега спокоен старец съм с лула до океана,
а тънка струйка дим напомня лудите ми дни.
Дано да ме приеме негов пленник да остана
в реалния си край и...
Стига дяволски мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илко Карайчев Все права защищены
