3 abr 2008, 7:30

Бягай

  Poesía
901 0 2

Бягай ти, защото приближавам

и цялата сега съм отмъщение.

Бури чертаят моя пагубен път

и знам за мен вече няма спасение.

 

Бягай, ала следите са още по мен

от дълбоките, незарастнали рани.

Отблъскват ме подло бреговете студени

и се давя в безкрайни океани.

 

Бягай ти - аз вечно ще те следвам,

ветровете буйни ще са ми компас.

Ще се превърна в гузната ти съвест -

страх, кошмар и мрак ще бъда аз.

 

Бягай ти и не разчитай на нощта

със свойта тъмнина да те прикрива.

Защото аз тогава ще съм светлина,

която върху теб ще се излива.

 

Бягай, преди на света да разкрия

истината за твоята черна душа.

И ще те боли до безсъзнание откриеш ли,

че от нея отдавна няма и следа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Ненова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...