Непрестанно бягам.
Бягам от спомени.
Бягам от мисли.
Бягам от своите любими очи.
Бягам от всичко,
бягам, не мисля
колко дълго може бягството да продължи.
Бягам от смеха ти
и о, боже, от тези очи...
Бягайки, признавам,
искам да бягаме само аз и ти.
Нека бягаме назад
към нашето красиво "преди".
Когато времето беше наистина наше,
и бяхме щастливи, не бяхме ли?
Да променим края, да намерим нова светлина.
Ако не я намерим, ще използваме старата –
достатъчно е силна –
ще стигне да запали наново две угаснали сърца.
© Аврора Todos los derechos reservados