Бягам от истина, дето боли.
Бягам от разпри, скандални лъжи.
Бягам от рани душевни, сърдечни.
Бягам от болка дълбока и вечна.
Бягам от двойнственост, суета.
Бягам от фалш и самота...
Но пак ме застига Вселенската мощ,
света ми обгръща, прави го лош.
Премазва сърцето, изстисква душата,
отнема ми обич, досега непозната.
Животът суров срещу мен се изправя,
страдание носи, Любовта подминава...
С красиви илюзии сега се прощавам...
Толкова бягства в живота направих,
Само от себе си не успях да избягам...
Карма или Съдбата е такава,
всичко в живота ми да се повтаря
и с жестокост пак, и пак да ме ранява!?...
© Соня Todos los derechos reservados