18 sept 2012, 9:42

Бягство от битака

  Poesía
1K 0 13

Затварям сергията. Удрям катанеца -
по-добре да мълча като пукал.
Живот ли е моето? - Приказки в раница -
непотребни, харизвани и за боклука.

 

Закривам. Приключвам. Разваляме кройките.
И не трябват ни мисли, ни думи.
Удавих се в думи, изгубих им бройката
да си бъбря самичка като малоумен.

 

До гушата чак ми дойде от пазарите.
Тя, играта, сама се разказа.
Зарязвам си думите из тротоарите
и ще зяпам как гълъби спят по перваза.

 

Затварям сергията. Тръшвам кепенците
и да става без мен панаира.
Остана ми само онази сентенция,
че веднъж се живее, веднъж - се умира.

 

14.02.2011

R.D.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • здравей, Гале! ми, не съм го крила стихчето - просто рядко идвам тук, та затова...
  • токсин, довереница - благодаря за коментарите!
    особено, довереница - дори и на прима виста, думите ти стигнаха до мен и ти благодаря за тях!
  • И през кепенците ще се просмуче светлина
    във утро някое четвърто или стотно...
    Ще те сънува счупена луна,
    а в сънищата всичко е отворено...
    Почти до истина,граничеща със прошка,
    с почти до непукизъм вирнат нос,
    с почти приспано изпод камък злото...
    Във утро някое-четвърто или сто.

    Ех,Рег... Благодаря...
  • Лелеее, ама че категоричност! Сакън, недей, току-виж си треснала кепенците под нечий нос, а това се окаже носът на точния събеседник!
  • смиф, андромаха, петинка, ласка - извинете ме, че отговарям с такова закъснение!
    благодаря за коментарите!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...