18 sept 2012, 9:42

Бягство от битака 

  Poesía
858 0 13

Затварям сергията. Удрям катанеца -
по-добре да мълча като пукал.
Живот ли е моето? - Приказки в раница -
непотребни, харизвани и за боклука.

 

Закривам. Приключвам. Разваляме кройките.
И не трябват ни мисли, ни думи.
Удавих се в думи, изгубих им бройката
да си бъбря самичка като малоумен.

 

До гушата чак ми дойде от пазарите.
Тя, играта, сама се разказа.
Зарязвам си думите из тротоарите
и ще зяпам как гълъби спят по перваза.

 

Затварям сергията. Тръшвам кепенците
и да става без мен панаира.
Остана ми само онази сентенция,
че веднъж се живее, веднъж - се умира.

 

14.02.2011

R.D.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??