igineva (Ирена Иванова)
68 21
17 ago 2008, 1:06

Бях 

  Poesía » Otra
565 0 5
Бях птица, но пречупени във мен
крилете ми се блъскаха безумно
в решетките на бъдещ сън,
където и след изгрева е тъмно.

Бях истинска, когато в тишина
целувах времето, а то мълвеше
със устните ти някакви слова,
с които светлина във мен валеше.

Бях капка смях, но разпиляна
по стъпките ти се събудих след това.
Намерих се стаена във дланта голяма
на вечната ти мъжка суета.

Бях смисъл във безредие от думи
и бягах по вълните към дома,
където знаех, че със ласки лунни
ме чака винаги добрата самота.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??