Бях
Бях птица, но пречупени във мен
крилете ми се блъскаха безумно
в решетките на бъдещ сън,
където и след изгрева е тъмно.
Бях истинска, когато в тишина
целувах времето, а то мълвеше
със устните ти някакви слова,
с които светлина във мен валеше.
Бях капка смях, но разпиляна
по стъпките ти се събудих след това.
Намерих се стаена във дланта голяма
на вечната ти мъжка суета.
Бях смисъл във безредие от думи
и бягах по вълните към дома,
където знаех, че със ласки лунни
ме чака винаги добрата самота.
крилете ми се блъскаха безумно
в решетките на бъдещ сън,
където и след изгрева е тъмно.
Бях истинска, когато в тишина
целувах времето, а то мълвеше
със устните ти някакви слова,
с които светлина във мен валеше.
Бях капка смях, но разпиляна
по стъпките ти се събудих след това.
Намерих се стаена във дланта голяма
на вечната ти мъжка суета.
Бях смисъл във безредие от думи
и бягах по вълните към дома,
където знаех, че със ласки лунни
ме чака винаги добрата самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Иванова Todos los derechos reservados
