igineva (Ирена Иванова)
68 21
Aug 17, 2008, 1:06 AM

Бях 

  Poetry » Other
580 0 5
Бях птица, но пречупени във мен
крилете ми се блъскаха безумно
в решетките на бъдещ сън,
където и след изгрева е тъмно.

Бях истинска, когато в тишина
целувах времето, а то мълвеше
със устните ти някакви слова,
с които светлина във мен валеше.

Бях капка смях, но разпиляна
по стъпките ти се събудих след това.
Намерих се стаена във дланта голяма
на вечната ти мъжка суета.

Бях смисъл във безредие от думи
и бягах по вълните към дома,
където знаех, че със ласки лунни
ме чака винаги добрата самота.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??