15 sept 2009, 0:15

Бях човек 

  Poesía » De amor
754 0 0

Къде сгреших,
че ме поряза тъй животът,
беляза ме, жигоса ме до моя край,
така сиротен и безпомощен да скитам,
да нямам миг покой, да нямам нищо аз.
Хей, животе,
чуй ме, разбери ме,
жестоко бреме влача аз със мен,
моля ти се, отърви ме от товара,
да не страдам аз до сетния си ден.
Безнадеждни молитви,
редя и нареждам,
бродеща плът съм,
без нищо човешко у мен,
моля се, животе, спаси ме,
не ме измъчвай,
че и аз нявга бил съм човек.
Сега знам, ти ме направи ненужен,
безличен-двуличен и какъв ли още не,
този камък на врата ми сложи ти - животе,
да го нося аз навсякъде със мен.
Да казват: - Вижте, този е прецакан,
животът сякаш му се подиграл,
да ме сочат все едно прокажен,
да не осъзнават, че и аз нявга бях човек.

© Ganyo Ganev Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??