15.09.2009 г., 0:15

Бях човек

988 0 0

Къде сгреших,
че ме поряза тъй животът,
беляза ме, жигоса ме до моя край,
така сиротен и безпомощен да скитам,
да нямам миг покой, да нямам нищо аз.
Хей, животе,
чуй ме, разбери ме,
жестоко бреме влача аз със мен,
моля ти се, отърви ме от товара,
да не страдам аз до сетния си ден.
Безнадеждни молитви,
редя и нареждам,
бродеща плът съм,
без нищо човешко у мен,
моля се, животе, спаси ме,
не ме измъчвай,
че и аз нявга бил съм човек.
Сега знам, ти ме направи ненужен,
безличен-двуличен и какъв ли още не,
този камък на врата ми сложи ти - животе,
да го нося аз навсякъде със мен.
Да казват: - Вижте, този е прецакан,
животът сякаш му се подиграл,
да ме сочат все едно прокажен,
да не осъзнават, че и аз нявга бях човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ganyo Ganev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...