Нещастен от живота,

от съдбата и от всичко, 

живеейки във свойто битие, 

глупакът все за нещо дребно плаче, 

изпускайки голямото да изтече. 

И аз като глупак нещастен -

обувки нямам.

Как?! Проблем!

Докато не виждам в мрака 

силуета на един човек, но без крака, 

до мен!

Вцепенявам се от ужас. 

Ама той изглежда весел. 

Нещо тихичко си пее сам. 

Бавно се надвесвам

и със песен, 

казвам му:" Благодаря!"

                                   06/2019