10 abr 2019, 10:27  

Бял полет в куршумено небе

  Poesía » Otra
685 0 0

Здравей, стари мой „приятелю”,
дори и да не попиташ, ще ти кажа,
добре съм, даже много съм добре,
напук на знайни и незнайни врагове,
аз още дишам, живея и пиша стихове.
Да, дори да не ме питаш, ще ти кажа,
добре съм, даже много съм добре,
напук на коварните отровни клевети
и на пошлите катранени интриги зли,
аз още вярвам в красивите мечти
и знам, че най-хубавото предстои.
Такива като теб ме гледат отвисоко,
но напук на тях и обикновения ми ръст,
отдавна вече аз успях да ги надскоча,
а те от завист и от алчност ослепели,
изгубили най-ценното,човешкото в човека,
в праха след мен злобеят и пълзят,
но няма да успеят с калените си ръце,
да очернят полета на белите ми криле
и да убият слънцето в моето сърце.
Да, макар да не попита, вече знаеш,
добре съм, даже много съм добре,
напук на всички подли,черни ветрове,
имам желязна, непобедима броня,
срещу нечистоплътни, грозни лъжи,
бяла истина звънливо пее в моите дни
и няма никой никога да победи,
това, което сам Бог щедро ми дари.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...