8 feb 2007, 21:53

Бял Свят, Бял Прах

  Poesía
622 0 3
Бял Свят, Бял Прах

Отвсякъде лъчи и музика - шум.
В небесата се носиш, сякаш летиш.
Не виждаш себе си, празно в твоя ум.
Мечтаеш, копнееш и не можеш да спиш.
Лицата се размазват, шумът се усилва,
Вече продаде и последния страх.
Взимаш със себе си, това което убива,
Купуваш си бял свят и бял прах.

Душата ти пропада, колкото си високо,
Целият свят е в твоите крака.
Нещо прониква в теб все по-дълбоко,
Виждаш само бялата светлина.
Еуфория - кой друг ти я дава?
Още като жив, ти се чувстваш умрял.
Човек само себе си продава
За белия свят и за праха бял.

И летиш високо, високо, високо.
Къде си? Чуваш ли ме изобщо?
Толкова жестоко, жестоко, жестоко.
Помниш ли как всичко започна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мога твърдо да кажа, че стиховете ти мнооооого ми харесват! Цялата визия, който им праскаш... пфу!
  • Това убива!!!

    Привет
  • Мечтаеш, копнееш и не можеш да спиш
    Хареса ми! Поздрави

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...