8 февр. 2007 г., 21:53

Бял Свят, Бял Прах

623 0 3
Бял Свят, Бял Прах

Отвсякъде лъчи и музика - шум.
В небесата се носиш, сякаш летиш.
Не виждаш себе си, празно в твоя ум.
Мечтаеш, копнееш и не можеш да спиш.
Лицата се размазват, шумът се усилва,
Вече продаде и последния страх.
Взимаш със себе си, това което убива,
Купуваш си бял свят и бял прах.

Душата ти пропада, колкото си високо,
Целият свят е в твоите крака.
Нещо прониква в теб все по-дълбоко,
Виждаш само бялата светлина.
Еуфория - кой друг ти я дава?
Още като жив, ти се чувстваш умрял.
Човек само себе си продава
За белия свят и за праха бял.

И летиш високо, високо, високо.
Къде си? Чуваш ли ме изобщо?
Толкова жестоко, жестоко, жестоко.
Помниш ли как всичко започна?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мога твърдо да кажа, че стиховете ти мнооооого ми харесват! Цялата визия, който им праскаш... пфу!
  • Това убива!!!

    Привет
  • Мечтаеш, копнееш и не можеш да спиш
    Хареса ми! Поздрави

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...