18 dic 2009, 9:25

Бяла кома

  Poesía
665 0 3

Усещах как треперя цяла
и студ прониква бавно в мен.
Невинна и красиво бяла
бе тази зима... Този ден

бе сякаш приказна магия.
Снежинки падаха във танц
и аз не исках да открия
защо се чувствах като в транс.

Снегът блестеше във косите
и гледах го опиянена.
Не чувах думите... Не исках
да бъда тежко наранена.

Това, че просто си отиваш
погълнат цял от белотата...
Това, че вътре в мен умира
на всичко живо красотата...

Поглеждам с гаснещи очи,
без дума даже да пророня.
Следата ти в снега стои...
... А аз съм още в бяла кома...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво се лее стиха ти..
  • Тия многоточия са точно като снежинки -- крият много смисъл! Дано се намери кой да влее глюкоза в кръвчицата ти (Докато си в кома, де.)
  • Много красиво... Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...