Бяла кома
Усещах как треперя цяла
и студ прониква бавно в мен.
Невинна и красиво бяла
бе тази зима... Този ден
бе сякаш приказна магия.
Снежинки падаха във танц
и аз не исках да открия
защо се чувствах като в транс.
Снегът блестеше във косите
и гледах го опиянена.
Не чувах думите... Не исках
да бъда тежко наранена.
Това, че просто си отиваш
погълнат цял от белотата...
Това, че вътре в мен умира
на всичко живо красотата...
Поглеждам с гаснещи очи,
без дума даже да пророня.
Следата ти в снега стои...
... А аз съм още в бяла кома...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
(Докато си в кома, де.)
