checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
18.12.2009 г., 9:25 ч.

Бяла кома 

  Поезия
512 0 3

Усещах как треперя цяла
и студ прониква бавно в мен.
Невинна и красиво бяла
бе тази зима... Този ден

бе сякаш приказна магия.
Снежинки падаха във танц
и аз не исках да открия
защо се чувствах като в транс.

Снегът блестеше във косите
и гледах го опиянена.
Не чувах думите... Не исках
да бъда тежко наранена.

Това, че просто си отиваш
погълнат цял от белотата...
Това, че вътре в мен умира
на всичко живо красотата...

Поглеждам с гаснещи очи,
без дума даже да пророня.
Следата ти в снега стои...
... А аз съм още в бяла кома...


© Стефка Крушарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво се лее стиха ти..
  • Тия многоточия са точно като снежинки -- крият много смисъл! Дано се намери кой да влее глюкоза в кръвчицата ти (Докато си в кома, де.)
  • Много красиво... Поздрави!
Предложения
: ??:??