Бяла пустота

27 abr 2012, 20:57

Poesía » De amor

951 0 2

Белота в душата ми се стеле,

бяло - като зимата навън,

откакто няма те до мене,

замина си със теб и моят сън.

Пустота единствено остана

на мястото ти в моето сърце,

празнота, а дупката голяма...

не мога да забравя топлите ръце.

Единстввено в прегръдката ти нежна

изплувах от унеса си бял,

сега разстила се безбрежна

болката - плътен бял воал.

Единствено в очите ти съзирах

искрицата на огън жив,

единствено във устните намирах

отговор на порива ми див...

... Единствено, но вече всичко свърши,

белотата стеле се във мен,

пустотата всичко в мен прекърши,

дори надеждата за теб във моя ден.

28.01.2012г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.